Маслата за автоматичните скоростни кутии (ATF) наред със спирачните течности и течностите за кормилните сервоуправления, се явяват най-специфичните продукти в автохимията. Ако от двигателя се излее моторното масло, то независимо от това той ще продължи да работи известно време, а ако от автоматичната скоростна кутия (АСК) се отстрани работната течност, то тя моментално става непригодна заради набора от сложни механизми. Към ATF се предявяват по-високи изисквания за вискозитет, антифрикционни, антиокислителни, противоизносни и противопенни свойства, отколкото масла за други агрегати.

Понеже автоматичните скоростни кутии включват в себе си няколко съвършено различни възли - хидротрансформатор, зъбна скоростна кутия, сложна система на управление - спектърът от функции на маслата е много голям: тя смазва, охлажда, защитава от корозия и износване, предава въртящ момент и осигурява фрикционно сцепление. Средната температура на маслото в картера на автоматичната скоростна кутия представлява 80-90 ⁰С, а в горещи времена при градски цикъл на движение може да се вдигне до 150 ⁰С.

Конструкцията на автоматичните кутии е такава, че ако от двигателя се отнеме по-голяма мощност, отколкото е нужна за преодоляване на пътното съпротивление, то нейния излишък се изразходва във вътрешното триене на маслата, което още повече се нагрява. Високите скорости на движение на маслото в хидротрансформатора и температурата предизвикват интензивна  аерация, водеща до разпенване, което създава благоприятни условия за окисление на маслото и корозия на металите. Разнообразието от материали които се трият (стомана, бронз, металокерамика, фрикционни уплътнения, еластомери) затруднява подбора на антифрикционните присадки, а така също създава електрохимични пари, в които при наличие на кислород и вода се активизира корозионно износване.

В такова условие маслото трябва да съхранява не само своите експлоатационни свойства, но и като предава въртящ момент средата осигурява висок КПД на трансмисията.

Основни спецификации

Исторически е станало така, че "моден законодател" в областта на стандартите на масла за автоматични трансмисии се явяват корпорации "General Motors" (GM) и "Ford" (Табл. 1). Европейските производители, както на автомобилна техника, така и на трансмисионни масла, нямат свои собствени спецификации и се ръководят от списъци с масла, одобрени от горните компании. Аналогично е и положението с японските автомобилни концерни.Първоначално в "автоматите" са се използвали обикновени моторни масла, които се налагало често да се сменя. При това качеството на превключване на предаването било крайно ниско.

През 1949 г. компанията General Motors разработила специална течност за автоматични трансмисии - ATF-А, която се използвала във всички АСК, произвеждани в света. През 1957 г. спецификацията била преразгледана и получила името Type A Suffix A (ATF TASA). Един от компонентите при производство на тези течности се явявал продукт от животински произход, получаван в резултат от преработка на китове. Във връзка с нарасналите обеми на потребление и забраната на китолова, били разработени ATF -напълно на минерална, а по-късно и на синтетична основа.

В края на 1967 година General Motors създава в нова спецификация- Dexron В, по-късно Dexron II, Dexron III и Dexron IV.Спецификациите Dexron III и Dexron IV са създадени с отчитане изискванията към масла за електронно-контролируемо зацепване на автотрансформатора. Корпорацията General Motors също така е разработила и внедрила спецификацията Allison C-4 (Allison - отделение на General Motors по производство на трансмисии), определяща изисквания към масла, работещи в тежки условия на експлоатация в товарни автомобили, селскостопанска и извънпътна техника.Дълго време компанията Ford не е имала собствена ATF-спецификация, и инженерите на FORD използвали стандарта ATF-A. Едва в 1959 година компанията е разработила и внедрила фирмения стандарт М2С33-А/В. Най-голямо разпространение са получили течностите от стандарта ESW-M2C33-F (ATF-F).

През 1961 година Ford издал спецификацията M2С33-D, отчитаща новите изисквания по фрикционни свойства, а в 80-те години  - спецификацията Mercon. Маслата, съответстващи на спецификациите Mercon, са максимално приближени до маслата Dexron II, III и съвместими с тях. Основните различия между спецификациите на компаниите General Motors и Ford са различните изисквания към фрикционните характеристики на маслата (у General Motors на първо място е плавността на превключване на предавките, у Ford - скоростта на тяхното превключване).Типични характеристики на масла за АКП  са приведени в Табл. 2.

Табл. 1. Развитие на спецификациите на маслата

Маслата от старите устарели спецификации и до сега са използват в много европейски автомобили, при това много често, като масла за механични скоростни предавки.

В автоматичните трансмисии на голяма част от производителите на съвременни автомобили се препоръчват масла, отговарящи на изискванията на спецификациите Dexron II, III и Mercon (Ford Mercon), които по принцип са взаимозаменяеми и съвместими. Маслата, отговарящи на изискванията на последните спецификации, например Dexron III, могат да се използват за доливане или смяна в механизми, където преди са се използвали масла съответстващи  на спецификация Dexron II, а в някои случаи и ATF - A. Обратната смяна е недопустима.

Табл. 2. Типични характеристики на масла за АКП

На пазара  асортимента на масла за АСК е достатъчно голям и с редки изключения е представен изключително от вносни масла.

 Табл. 3. Масла за автоматични скоростни кутии

Всички масла, по принцип са преминали изпитания на съответствие с указаните спецификации и имат специални допуски от производителите на техника.

Докато експлоатационното ниво на ATF определя спецификациите на производителя на автомобилна техника, значителна част от произвежданите масла се използват в области на приложения различни от АСК, като например:
- В силови скоростни кутии на извънпътна строителна, селскостопанска и минна техника;
- В хидравлични системи на автомобили, промишлено оборудване, мобилна техника и кораби;
- В кормилни управления;
- В ротационни винтови компресори

В състава на маслата за АСК обикновено влизат антиокислители, инхибитори на пенообразуване, противоизносни присадки, модификатори на триене и набухватели на уплътнения. С цел идентификация и бърза диагностика на маслен теч от АСК се оцветяват в червен цвят.